1  2  3  4  5  6 

17
Страданието и смъртта

    Защо трябва толкова много хора да страдат, след като Ти имаш способността да направиш всекиго щастлив?
    Ерик, 13
    Прекрасен мой Ерик, това е въпрос, задаван от самото начало на времето. И причината, поради която хората продължават да го задават, е, че отговорите, които са получавали, са лишени от смисъл.
    На хората им е било казвано, че страданието е нещо добро. Някои учители са твърдели, че Аз изисквам от вас да страдате или че страданието ви помага да „изкупите греховете си", или че то е „жертвоприношение" за „бедните души в чистилището", в смисъл, че Аз ще освободя вашите предходници от техните мъки no-скоро, ако вие се мъчите по-дълго.
    Това последното е особено печално. То изгражда представа за Мен, сякаш съм безумен, коварен и безпощаден Бог, който очаква вашето страдание като плячка, за да даде „по-ранно освобождение" на вашите любими, който би казал: „Ти можеш да сложиш край на тяхното страдание, като започнеш своето - но някой ще се наложи да страда тук."
    Тази идея е напълно противоположна на това, което можете да си представите като един любящ и грижовен Бог, но въпреки това е била внушавана векове наред от най-влиятелните религии в света.
    Тези, както и други вярвания са накарали хората да преживеят ужасни агонии без никаква причина. Аз не желая човешкото страдание. Причината, поради която не възпирам хората да правят, каквото правят, е, че съм им дал свободна воля да творят и преживяват своя живот така, както те решават. Ако им отнема свободния избор и им кажа „как трябва да бъде отсега нататък", това ще изопачи целия смисъл на живота.
    Този смисъл вече бе заявяван многократно. Той е да даде на всяка човешка душа възможността да преживее себе си в пълнота и да твори свободно условията, които ще позволят това.
    Тук трябва да отбележим отново, че никога не съм твърдял, че страданието може да бъде нещо добро и определено не съм споменавал, че трябва да изисквате от себе си страдание, така, както не изисквате собствените ви животни да страдат, изправени пред неутолима болка.
    Миналото лято дадохме силна доза приспивателно на болната ни котка, защото ветеринарят каза, че страда толкова много, че това е единственото хуманно нещо, което можем да направим. Защо ни го позволяваш по отношение на животните, а ни пращаш в ада, когато сторим същото по отношение на хората?
    Марша, 13, Бьрмингам, Алабама
    Не ви изпращам в ада. Марша, нито по тази, нито по някаква друга причина. Ти посочи едно противоречие, което разкрива колко е объркан човешкият род по отношение на преживяването на страдание.
    Разбира се, няма никакъв смисъл да се отнесеш към една котка по-човешки, отколкото към своята баба. Логиката говори за това, че никое човешко същество не би трябвало да преживява безсмислено страдание.
    Означава ли това, че няма нищо лошо да се помогне на един човек да умре, ако е болен?
    Лекарите правят това през цялото време. Само че не казват на никого. Някои семейства тихомълком са пожелавали това и самите те са го правили при определени случаи. Очевидно е, че има обстоятелства, при които хората преценяват, че няма нищо лошо в това. Но трябва да се има предвид, че гражданските закони в повечето страни го забраняват. Човек може да отиде в затвора за това.
    Защо създаваме толкова глупави закони?
    Енрике, 15, Мексико сити
    Нито човешките закони, нито теологиите на хората е трябвало да съответстват на някакъв смисъл.
    Едно от нещата, които младите хора би трябвало да извършат, за да променят света, е промяна именно на законите, които са безсмислени.
    Но ако си толкова всемогъщ, защо просто не сложиш край на страданието завинаги. Защо не го елиминираш като възможност от човешкия опит?
    Брад, 15
    Дал съм ви всички средства, за да го елиминирате вие, Брад. Но човешките същества разполагат със свободната си воля и са предпочели да не използват тези средства.
    Повечето от условията на вашата планета, които причиняват човешко страдание, са създадени от самите хора и тези условия могат с лекота да се преодолеят. Хората чисто и просто не желаят да го направят.
    Голям процент от болестите, почти всички от тях, могат да се предотвратят като се промени човешкото поведение.
    Смъртта, причинена от неразбирателства и войни, може да се предотврати просто като се промени човешкото поведение чрез промяна на вярванията на хората.
    Дори и повечето нещастни случаи могат да бъдат предотвратени като се променят човешките убеждения и поведение.
    Емоционалният стрес, чувството за безпокойство, страх, вина, депресия и душевно страдание - това са все неща, които могат да се преодолеят просто като се промени човешкото поведение.
    Можеш ли да ми дадеш някои примери?
    Хората могат да спрат да пушат и по този начин да избегнат милиони часове страдание и хиляди смърти ежегодно.
    Второ, хората могат да спрат да се хранят с плътта на мъртви животни и да постигнат същото.
    Хората могат да премахнат леснодостъпниme оръжия и наркотици, които се доставят зад всеки ъгъл и да постигнат същото.
    Хората могат да спрат да изхвърлят химикали в реките и потоците и отровни вещества във въздуха, да изсичат милиони дървета - много от които стари и незаменими и да спрат да изчерпват ресурсите на земята по-бързо, отколкото земята може да ги възстанови.
    Хората биха могли да решат - чисто и просто да решат - че независимо от индивидуалните си, национални и международни различия и несъгласия, те няма да се убиват помежду си, ще намерят други разрешения на въпросите.
    Хората биха могли да решат да спрат да живеят с тайни лъжи и лицемерие и да започнат да си казват истината един на друг.
    Хората биха могли да създадат нови критерии в живота си, да променят своите приоритети, да разширят самоопределението на своето А и да задълбочат разбиранията си за любовта.
    Те могат да направят не само това, но и много повече.
    Но защо не го правят? Защо, за Бога, не сторят всичко това?
    Заради краткосрочни придобивки. Те не желаят да се откажат от това, което могат да придобият в този момент. Дали това е удоволствието на момента или печалбата на момента, те нямат желание да се откажат от нея. По такъв начин стават късогледи, неспособни да видят или признаят вредата, която нанасят на себе си и на другите в перспективата на времето.
    Господи, това не ми изглежда много обнадеждаващо. Нали говореше, че чрез тази книга идваш да ми кажеш, че е дошъл краят на безнадеждността? Не те разбирам.
    Условията и обстоятелствата, които причиняват страдания в света, могат да се променят. Обществото трябва да промени своите вярвания и убеждения, а след това и поведението си. В това е надеждата.
    Вие сте „обществото" на утрешния ден. Със средствата, които ви давам сега, вие можете да създадете един по-нов свят, ако пожелаете.
    Основното поведение, което хората трябва да променят, е тенденцията да търсят краткосрочни облаги, оставайки слепи за дългосрочните последици.
    Ако забележиш в себе си подобно поведение и пожелаеш, да го променяш още сега, можеш да го направиш. Не е нужно да чакаш да порастеш. Можеш да изградиш едно ново поведение сега, така че само за няколко месеца да се подготвиш да преминеш на по-висок етап от живота си, подготвен за ролята, която трябва да осъществиш.
    Какво мога да сторя сега?
    Виж дали си щастлив, когато се вгледаш в перспектива при вземането на решения и правенето на избор. Запитай се какъв искаш да бъде твоят живот в перспективата на времето и какво е полезно за осъществяването на твоите намерения.
    Така например, ако смяташ, че ще бъдеш щастлив да завършиш училище без много да се напрягаш, тревожиш и натоварваш - дали ще бъде за теб по-лесно в момента да изпълниш задълженията си или да избягаш от клас още сега, защото предпочиташ да правиш нещо друго?
    Ако смяташ, че ще бъдеш щастлив в живота, ако нямаш усложнения със здравето или емоционални предизвикателства и затруднения, дали би било полезно да използваш наркотици или да увреждаш тялото си с алкохол, защото в този момент това може да ти се стори приятно?
    Ти твориш тук своя живот и можеш да правиш с него, каквото си поискаш, но знай че не сътворяваш само тази секунда, минута или час. Ти твориш останалата част от живота си тук, сега, в настоящето.
    Запомни завинаги: Изборът и решенията, които взимаш в момента, не се ограничават в своето въздействие до този момент, в който са взети.
    Казано по друг начин: Често решаваш повече, отколкото си мислиш, че решаваш.
    Това не значи да се превърнеш в страхливо оглеждащ се предпазлив плъх. Означава да бъдеш внимателен, когато разглеждаш възможните резултати от изборите, които правиш, включително онези резултати, които биха могли да се получат малко по-нататък в бъдеще.
    По-възрастните не винаги са сторвали това, всъщност рядко са го правили. Но не бъди прекалено суров с тях. До голяма степен човешкият род живее в една илюзия.
    Едва напоследък информацията за истинската същност на живота и ролята на всеки човек в него става достъпна чрез един ясен и понятен подход.
    Кога ще дойде краят на човешкото страдание?
    Уесли, 16
    Когато хората променят поведението си, Уесли, и когато разберат, че сами създават преживяванията си, свързани със страдание.
    Още в този миг може да се изцели страданието - във всички условия - напълно всички.
    Така ли?
    Да. Не всички условия могат да се преодолеят, но хората могат да се изцелят.
    Каква е разликата?
    Да. Преодоляването е промяна на условията. А изцелението е промяна на начина, по който преживяваш тези условия.
    Така например, може да съществува условието главоболие и ти можеш да промениш начина, по който го преживяваш, без да промениш факта, че такова условие съществува, тоест, че ти имаш главоболие.
    Всеки е успявал да направи това. Например решаваш, че главоболието няма да ти попречи на нещо, което искаш да извършиш и го правиш въпреки своето главоболие. Съвсем скоро започваш да чувстваш, че имаш главоболие, но не страдаш от него.
    Това имам предвид, когато казвам „изцеление" без „преодоляване".
    Често такъв вид изцеление поражда преодоляване на болката. Главоболието изчезва спонтанно.
    Използвам този прост пример, защото е много обичаен. Хората са прилагали този процес в доста по-сериозни условия, отколкото е главоболието. Такива изцеления се наричат благословени и преодоляването на такива страдания често бива наричано чудо.
    Болката и страданието не са едно и също нещо. Болката е физическо или емоционално преживяване, а страданието е твоята гледна точка към него.
    Не разбирам какво трябва да означава това.
    Означава, че човек може да изпитва болка, без да страда от нея. Болката е нещо, което чувстваш, а страданието е етикетът, който й поставяш.
    Познаваш ли някой, който изпитва болка, но не страда? Да не би да съм луд?
    Не си луд и това е много добър въпрос. Но съществува и много добър отговор.
    Много хора изпитват болка, без да страдат. Майките, които раждат, са един пример. Много майки, не само, че не страдат при раждане, но всъщност, когато почувстват болката, приемат я с радост. Щастливи са от нея.
    Много хора с хронични болки (болки, които продължават ден след ден) в резултат на травма или заболяване се научават да живеят с болката, без да страдат. Някои са толкова щастливи, че са живи, че успяват да овладеят болката, която други хора биха сметнали за непоносима.
    Съществуват и още примери, когато физическата болка не води задължително до страдание. Да ти извадят зъба може и да е болезнено, но би могло да бъде облекчение от страданието. Това е само един от примерите, но съществуват и много други.
    Що се отнася до емоционалната болка, все повече хора започват да разбират, че тя може да бъде път към изцеление и не е задължително да бъде източник на страдание, а на развитие. Скръбта е един от примерите. Гневът, който човек изразява, без да нарани другите и без да застрашава самия себе си, е друг такъв пример.
    Болката и страданието, с други думи, не са едно и също нещо. Ако искаш да прекратиш страданието, когато все още изпитваш болка, промени отношението си към смисъла на болката. Използвай своята болка. Приеми я като средство да формираш своя опит.
    Aз имам много въпроси и зная, че каза, че ако имам въпрос, мога да се обърна към Бога, но какво да правя, ако имам много въпроси. Ето само някои от тях. Защо хората умират? Защо живеем в ада? Нима моят живот е нечий сън? Какво представлява Небесното царство? Защо хората не могат да живеят вечно?
    Андреа, 17
    О, благодаря ти, Андреа! Благодаря, че те занимават тези въпроси! Нека да ги разгледаме един по един.
    Хората не умират, Андреа, те само променят своята форма. във времето съществуват под формата на така наречените „човешки същества". След това приемат формата, която ти наричаш „духовни същества". Те могат да се преобразяват в човешка форма винаги, когато пожелаят, а могат да приемат и други форми.
    Вие всички сте Божествени Същества, които приемат вечно една или друга форма. вие сте Богове в процес на формиране. Или казано по друг начин, вие сте Божествена информация.
    Защо е така? Защо хората преминават през онова, което се нарича „смърт"? Защото целият живот е един цикъл и човешките създания преминават през своите цикли, също както и всичко останало.
    Дори и да не смяташ, че това е необходимо (а между другото, то не е необходимо), ти ще избереш да напуснеш сегашното си тяло и да се върнеш към духа, защото такава е природата на самия живот - да се съединяваш с всичко, Което Е (и което наричаш Бог) и след това отново да възникваш от тази всеобщност като нейно индивидуално проявление, а след това да се връщаш към всеобщността още веднъж и да повтаряш този цикъл отново и отново във вечността.
    Какво имаш предвид, когато казваш, че този цикъл е безкраен? Нима аз никога няма „да остана завинаги при Бога"?
    Ти самият не би искал този цикъл да „има край", защото ако имаше край, животът щеше да свърши, защото именно този цикъл Е животът. Животът е вдишването и издишването на Бога.
    Както Луната се върти около Земята, а Земята се върти около Слънцето, така и всичко в живота се върти циклично, навлизайки и излизайки от единството с всеобщността.
    Защо?
    Не можеш да преживееш нещо, ако не преживееш неговата противоположност. Не можеш да познаваш себе си като „висок", ако не познаваш какво означава „нисък", не можеш да преживееш себе си като „сърдечен", ако не съществуваше „безсърдечен". Разбираш ли?
    Ако не преживееш себе си като „безсърдечен", няма да знаеш какво означава да бъдеш „сърдечен". Ако температурата беше една и съща всеки час, всеки ден, през цялото време, нямаше да знаеш какво е температура. Когато няма друга температура, когато няма разлика в температурите, самото преживяване за температура изчезва.
    Аналогично, в отсъствието на нещо друго, което да не е Бог, самото преживяване на Бога изчезва. Ако винаги се преживяваш като единен с всичко, Което Е, никога няма да преживееш възобновяването на единството си с всичко, Което Е, защото няма да си се отделял от него.
    Душата, която е част от Бога, интуитивно знае това и затова желае постоянно да възобновява цикъла на преживяването на единство и отделяне от всичко, Което Е.
    Тя става Единна с всичко и след това се ражда като индивидуална Част от всичкото, свързана с всеобщото, но и отделена от него, както твоята ръка е свързана с крака ти като част от едно и също тяло, но е отделна от него.
    Това означава да се родиш отново. И ти ще се раждаш отново и отново много пъти.
    Вие не живеете в ада. Ад не съществува. И все пак, можете да сътворите илюзия за ад и тогава „адски сигурно" ще го преживеете.
    Адът е преживяване на забравата на истинската ви същност. Той е мисълта, че сте разделени от Мен завинаги. Адът - това е мисълта, че сте недостойни, необичани и неспособни на любов. Адът означава мисълта, че сте ненужни, безнадеждни и животът ви е безсмислен. Вие не сте това, но адът е забрава на истинската ви същност.
    Има един сигурен начин всички да си спомните кои сте, припомняйки на другите кои са те. Ако всички взаимно си припомняте своята истинска същност, ще си я спомните непременно.
    Това е част от работата, заради която сте дошли на земята, ако решите да я осъществите. Това е една прекрасна работа. Тя е удоволствие, радост и е изпълнена с любов.
    Но как мога да направя това? Как да напомням на хората „коя е истинската им същност"?
    Това е удивително просто. Можеш да го сториш с усмивка. С една добра дума. С всяка проява на любов. С тези дребни жестове, които могат да бъдат големи дарове, можеш да върнеш хората към истинската им същност. Можеш да възстановиш за тях най-върховната представа за същността им. Можеш да им върнеш силата, можеш да им върнеш Първородната сила.
    Попита ме какво е Царството небесно. Тъкмо това определение най-много се доближава до него. Царството небесно не съществува като място, то е състояние на съзнанието. То е преживяване на Единение с всичко, Което Е и съзнанието, че ти си част от него, дори и когато не усещаш това.
    Попита ме също дали изживяваш нечий сън. Въпросът е много интересен и отговорът е - да. Ти изживяваш собствения си сън.
    Животът е сън. Илюзия. Когато преживееш това, което наричаш „смърт", всъщност преживяваш пробуждане от съня, излизаш вън от илюзията и навлизаш във върховната реалност, която наричаш Небесно царство. Тази върховна Реалност е гледна точка на съзнанието, а не физическо място.
    Отговорът на последния ти въпрос е, че хората всъщност „живеят вечно". животът е вечен и „смъртта" е само един хоризонт. В момента на своята смърт ще разбереш това.
    Защо u пo какъв начин избираш кога някой да умре? Баща ми умря, когато бях много малка и аз още не разбирам защо?
    Виктория, 14
    Бог не избира кога хората да умрат, Виктория. Аз не съм решил баща ти да умре, когато ти си била толкова малка. Твоят баща умря, когато това стана, защото то беше поредната крачка в пътуването на неговата душа.
    Всичко е съвършено в Божия свят и душата винаги преживява най-съвършеното, което може да получи.
    Зная, че това е било най-скръбното нещо в живота ти и че приказките за съвършенство няма да надмогнат мъката. И не трябва.
    Няма нищо лошо в това да тъгуваш, няма защо да се извиняваш за него, да се опитваш да се „оправиш", но има начин тъгата да допринесе за твоето развитие.
    Можеш да превърнеш тъгата в средство, което да ти помага на теб и на другите в живота*. По този начин можеш да я осмислиш.
    Огромната скръб като онази, която преживяваш, може да преобрази хората, да ги направи състрадателни, чувствителни и дълбоко съпричастни човешки същества. Ако преди са били изкушени да поемат в посока на негативност и гняв през остатъка от живота си, то сега те могат да предпочетат да поемат пътя на щастието и любовта.
    Онези, които преобразяват живота си по този начин, са подготвени и напълно способни да помагат на другите, които се изправят пред подобна скръб в живота. И това ще ги накара да се чувстват пълноценни и удовлетворени.
    Това ли се очаква от мен?
    Нищо „не се очаква” от теб в живота. Няма определен модел, който трябва да следваш. Няма „мисия", която ти се налага да осъществиш. Има само избор. Избор, който се прави често, всеки път, ежедневно.
    Във всеки миг е добре да се запиташ: „Как използвам онова, което животът ми е дал?" Когато отговорът е положителен, ти утвърждаваш смисъла на самия живот, който се състои в това да се пресътворяваш отново в поредната върховна версия на Най-върховното виждане, което имаш за собствената си Същност.
    Това можеш да осъществиш в самия процес на живота, не е нужно да решаваш още сега в този миг нещата по отношение на целия свой живот. Но всеки момент можеш да си задаваш въпроса и да откриваш отговора, който е подходящ и смислен и който да ти носи щастие, мир и радост още сега.
    Вече може би си забелязала, че много твои приятели се обръщат към теб, когато имат нужда да поговорят с някого или да чуят някого, дори да дадат някакъв съвет.
    Това не е случайно. Ти вече започваш да вибрираш с енергията на дълбокото разбиране и съпричастие към другите, които са объркани, страдат и се чувстват наранени. Как ще постъпиш с тази част от своята същност зависи от собственото ти решение. Но няма никакво съмнение, че тя съществува и съществува поради собствения ти житейски опит.
    И така, в известен смисъл, който сега ти можеш да разбереш по-добре, смъртта на баща ти в началото на твоя живот е поредната стъпка по пътя и на ТВОЯТА душа.
    Като две нишки в огромно пано животът на баща ти и твоят собствен живот са втъкани един в друг и свързани в изящен дизайн.
    Иска ми се някой да може да ми каже как трябва да изглежда цялостната картина, за да разбера поне защо нещата са се случили така.
    Моя прекрасна приятелко, причината, поради която никой не може да ти каже това, е че картината още не е завършена. Ти я създаваш тъкмо сега. Както я създава и твоят баща. Мислиш ли, че той е умрял? Казвам ти, че не е и никога няма да умре. Той живее вечно и завинаги и това не е последният път, когато пътеките ви ще се срещнат.
    Нито пък е първият.
    Душата не се свързва с тялото в неподходящ или неправилен момент, „твърде рано" или „твърде късно".
    Цялостният план на душата не винаги е знаен на съзнателно ниво - както не може да се познава и разбира от другите съзнания. Аз обаче те уверявам, че за твоя баща предназначението на душата вече е ясно. И ще дойде ден, в който и на теб също ще ти стане ясно. Обещавам ти.
    А дотогава, довери се на живота. Това те приканва твоят баща на небето. Довери се на живота и го обичай. Живей го цялостно.
    Живей го пълноценно, живей го щастливо.
    Радвай се.
    Разпръсквай радостта.
    Разпръсквай любовта.
    Наистина ли хората ясновидци и медиуми могат да говорят с духове? Защо любимите ни хора, които са починали не се свържат директно с нас?
    Алекс, 19
    Те се свързват, Алекс. Свързват се.
    Не искам да ти се сторя „смахнат" Алекс, но нека да ти дам един пример. Нашата Виктория, която зададе горния въпрос, получи вест от своя баща.
    Тя може да й повярва или не според собственото си желание. Това няма да промени факта, че нейният баща й помогна да достигне до тази книга, за да й каже точно това, което се нуждаеше да чуе - че той е добре, че тя ще бъде добре, че всичко се е случило съвършено и да бъде щастлива.
    Смяташ ли, че Виктория зададе този въпрос и получи този отговор случайно?
    Няма нищо случайно, Алекс.
    О, Господи.
    Сега ще разширя своя отговор...
    Починалите ви близки могат да се озоват близо до вас със скоростта на вашата мисъл. Те всъщност са близо да вас. Идват мигновено, с радост и широки усмивки, заливат ви със своята любов. Вие можете да почувствате и всъщност действително го усещате, когато се отворите за това.
    Но когато почувствате тази енергия на светлина и любов, не я наричайте ваше въображение, не й поставяйте никакви етикети. Тя е най-доброто мислене, което можете да имате.
    Запомни завинаги: Каквото мислите, това ще ви се случва.
    Ако мислите, че вашите любими са с вас, особено във време на нужда, когато съветът им ви е наистина потребен, ще отворите съзнанието си за истината, че са с вас в момента, в който ги повикате.
    Ако мислите, че си въобразявате, тогава фактът, че тяхната същност е около вас, ще ви се губи от съзнанието и няма да можете да го преживеете.
    Ами какво ще кажеш за медиумите и ясновидците? Не е ли по-лесно да комуникираме с духовете чрез тях?
    Вие всички сте способни да комуникирате с духовете. Това искам да кажа. Нямате нужда от медиум или ясновидец, който да ви улесни. Което не означава, че те не могат да ви улеснят. Означава само, че нямате нужда от тях, за да общувате с душите на своите любими.
    Тук обаче трябва да поясним какво означава „духове". Не говоря за „духове" в обичайния смисъл на „призраци". Използвайки думата „дух", аз имам предвид онази страна на човека, която понякога бива наричана „душа".
    Едно и също ли са „духът" и „душата"?
    Да. Чувал си да се говори, че хората са триединни същества, състоящи се от тяло, съзнание и дух. Този трети аспект на човека е духът. Това е най-съществената страна на вашата Същност. Най-основният елемент на самите вас. От духа произтича всичко и всичко се завръща към духа.
    Вие можете да бъдете във връзка с душата си, а след това и с душите на Другите. Ще бъде трудно първо да се свържеш с другите души, ако не си се свързал със собствената си душа. Трудно е да се свържеш и да преживееш или да бъдеш чувствителен към присъствието на друга душа, ако не си се свързал, не си преживял и не си чувствителен към собствената си душа.
    Защо?
    Защото тази връзка се извършва на нивото на душата. Душата е част от теб, свързана с всичко останало, тялото е онази част от теб, разделена от всичко останало.
    Съзнанието е мостът между двете.
    Как да използвам съзнанието си, за да намеря своята душа?
    По пътя на собствените си мисли. Първо трябва да повярваш, че имаш душа. Да започнеш да виждаш себе си, какъвто си в действителност - дух, живеещ в тяло, който има съзнание.
    Винаги помни: Твоето тяло не е тъждествено с теб самия. То е нещо, което притежаваш. Съзнанието ти не е тъждествено с теб, то е нещо, което използваш. Душата ти е твоята същност.
    Използвай съзнанието си, но само за кратко. Използвай съзнанието си само колкото да си кажеш, че имаш душа, че си струва да я търсиш и че не си идентичен със своето тяло или съзнание. Тогава преодолей съзнанието. Отърси се от мислите. Изпразни ума си и се отдай на преживяването.
    Как се постига това?
    Има много начини за постигането му. Безмълвното съзерцание и молитвата са изключително полезни и затова в църкви и манастири практикуват и двете.
    Мислех, че хората в църкви и манастири се опитват да влязат във връзка с Бога.
    Така е. Когато те влязат във връзка със собствената си душа, всъщност се свързват с Бог и обратното е също вярно.
    Значи ли това, че трябва да водя живота на монах или монахиня, за да бъда във връзка със собствената си душа?
    Не. Това е само един от пътищата. Можеш да си създадеш мигове на безмълвно съзерцание и молитва в своя живот, така както желаеш. Първоначално може да бъде трудно, ако живееш активен живот, което се отнася за повечето млади хора, но когато си твърдо решен да го постигнеш, то става лесно и приятно.
    Не зная как да го кажа, но всъщност не разбирам какво е молитвата.
    Молитвата означава просто искрено желание за нещо. Не знаеше ли това?
    Не, не знаех.
    Е, тогава това известие трябва да е нещо приятно. Всяка искрена надежда или желание е молитва. Това може да е просто желанието да благодариш или надеждата нещо да се случи. Но ако желанието ти е истински да познаеш Бога и да осъзнаеш собствената си душа, това „желание", този вътрешен порив е цялата „молитва", от която се нуждаеш.
    Можеш да казваш молитва, ако предпочиташ - това е от полза за мнозина - но не е задължително. Това е само начин да изразиш словесно в съзнанието си онова, което сърцето ти вече знае.
    Добре, разбирам, но не съм също така наясно какво означава „безмълвно съзерцание". Аз например не се разхождам често усамотен из гората.
    А случва ли ти се да лежиш сам и да слушаш музика?
    Разбира се! Нима искаш да кажеш, че слушането на моите дискове е „безмълвно съзерцание"?
    Може да бъде. Думата „безмълвно" в израза „безмълвно съзерцание" не означава непременно тихо. То може да означава, че съзнанието ти се смълчава по отношение на всичко друго, освен онова, което съзерцаваш.
    Онова, върху което се концентрираш в моменти на уединение, може да има върху теб дълбоко въздействие, особено ако се концентрираш многократно. Подбирай онова, върху което отново и отново да съсредоточаваш своето съзнание.
    Например, когато си подбираш музика, обърни внимание върху какво те кара да се съсредоточаваш тя, наблюдавай енергиите, които поражда. Ако музиката има текст, виж накъде те „води" песента. Там ли желаеш да „бъдеш"?
    Не е нужно да съдиш дали музиката е „добра" или „лоша" (и не позволявай и другите да го правят). Само си отговори на въпроса дали искаш да се съсредоточиш именно върху тази енергия.
    Ако се концентрираш върху душата си, независимо дали използваш музика или други средства, непременно ще я откриеш. Разбира се, че всъщност не „откриваш" нищо, защото просто осъзнаваш нещо, което го е имало винаги.
    Можеш ли да ми кажеш нещо повече по отношение на другите средства?
    Разбира се.
    Един от добрите начини да се съсредоточиш върху душата си е да пишеш дневник; това е начин да „откриеш" своето истинско Аз, да разбереш истинските си чувства, да си изясниш реално истината.
    Друго средство да се съсредоточиш върху собствената си душа е медитацията.
    Споменавал съм и преди и е ставало дума за това, че можеш да се разхождаш и да караш колело или да използваш други начини за отклоняване на вниманието от ежедневните дейности и грижи на своя живот. Това е процес на изпразване на съзнанието, така че духът да може да дойде и да го изпълни.
    Много са начините да почувстваш своята душа. Трябва само да усетиш духа на нещата.
    Хей, това ми харесва. Обясни го съвсем ясно.
    Благодаря.
    Но ние се отклонихме от темата. Аз говорех за ясновидците и за това, че може би за тях е по-лесно, отколкото за нас да влязат във връзка с духовете. Искам да зная дали могат да се вземат несериозно.
    Ясновидците и медиумите не са необикновени хора, които имат уникални способности, а хора като теб, чиито способности не се различават от твоите.
    Именно по това можеш да разбереш дали да вземеш един ясновидец насериозно. Истинският ясновидец никога няма да се опитва да те убеждава, че притежава способности, които ти не притежаваш. Всъщност би те уверил, че той използва твоята способност да се свързваш с любимите, които са ти скъпи, когато „ти гледат".
    Ясновидците просто действат като усилватели на „сигнала", който получаваш ти. Те са чувствителни към теб, а не към някаква друга енергия или същество. В буквалния смисъл те се превръщат в „микрофон" за тихия глас на мъдростта, яснотата и свързаността, който е вложен в самия теб.
    Нямаш нужда от ясновидец или медиум, за да почувстваш присъствието и да преживееш любовта, да получиш посланията на любими хора, които са починали. Вярно е също, че които са чувствителни към тези енергии понякога могат да ти помогнат да ги почувстваш. Затова ясновидците често се наричат „екстрасенси" (т. е. свръхсетивни).
    Ти можеш да развиеш своята чувствителност към тези енергии и Аз ти намекнах за някои от възможностите да го сториш.
    Кога ще дойде моето време да отида на Небето?
    Крие, Маями, Флорида
    Ти си на небето още сега, Крие. Небето може да се преживее там, където се намираш, и тъжното е, че не всички знаят това.
    „Раят на Земята" това означава да преживееш всички удивителни неща, радости, вълнения, възбудата от цялото щастие на живота. Не ти е нужно нищо повече от това, което съм ти дал, за да отидеш в рая. Вашата планета е рай и е нужно само да отворите очи, за да го видите.
    Всъщност въпросът ти, Крие, е кога ще умреш. Не мога да ти кажа, защото това е решение, което ти ще вземеш сам.
    Когато видиш и почувстваш, че условията са съвършени, тогава ще го направиш и нито миг преди това, нито миг по-късно. Това ще бъде твой избор, а не Мой.
    Ти все повтаряш това! Но аз нямам усещането, че избирам каквото и да било! Струва ми се. че животът ми се „случва"!
    В такъв случай трябва да промениш отношението си по този въпрос. Ти участваш в сътворяването на всичко ставащо заедно с хората, които те заобикалят. Това е, което искам да ти кажа.
    Можеш да промениш това, което преживяваш като промениш мисленето си. После като промениш онова, което говориш. След това като промениш онова, което вършиш.
    Това е триделният Процес на Творение. Той е най-могъщото средство, с което някога можеш да разполагаш.
    Добре, разбирам. Наистина разбирам, но така и не ми отговори на най-важния въпрос във връзка със смъртта. Защо трябва да умираме? Не можем ли да живеем вечно?
    Вие в действителност живеете вечно! Не трябва да умирате. Това искам да кажа тук. Вие живеете и продължавате да живеете, само че под друга форма.
    Добре, добре, но ти разбираш какво имам предвид, защо трябва да напускаме тялото, в което се намираме в момента?
    Не съм казал, че трябва да го напускате. Хората са избрали да напускат своите тела вследствие на начина, по който се отнасят към тях, поради околната среда и между другото и поради своя начин на живот.
    Хората могат да останат в тялото си далеч по-дълго, отколкото смятат за възможно. Те могат да направят това индивидуално и като общество, следвайки някои от указанията, които вече ви дадох. Но все пак, приканвам да не гледате на отделянето си от тялото - което наричате „смърт" - като на нещо страшно и нежелано. Не е задължително то да бъде подобно преживяване.
    Нима смъртта не е нещо страшно и нежелано?
    Не. Не е, ако сами не решите да бъде такава за вас. Както и по отношение на останалото в живота, всичко зависи от вашата гледна точка. Перспективата, от която гледате на нещата, оформя вашия опит.
    Ако се страхуваш за това „какво ще ти се случи" след смъртта, ти ще бъдеш уплашен от нея. Ако смяташ, че смъртта е край на живота, ще се боиш от това, че може да настъпи.
    От друга страна, ако си наясно какво ще се случи след смъртта, ти ще бъдеш в мир по отношение на нея. Може да има следа от тъга, но също така и вълнение, сякаш постъпваш в колеж, променяш работата си, преместваш се в нов град.
    Нима сравняваш смъртта с постъпване в колеж, промяна на работата или преместване в нов град?
    Да. Просто използвах едно сравнение, за да разбереш какво е усещането, но ако се замислиш, тя много прилича на такова преживяване.
    Когато разбереш, че смъртта не е край на живота, че животът продължава вечно, преходът няма да ти се строи толкова нежелан.
    Но къде ще отида - в рая или в ада?
    Да, това е въпросът, който тревожи мнозина. Нека да отхвърлим тази тревога завинаги. Ще си дойдеш у дома при Мен.
    Както говорихме и преди - такова място като ад не съществува.
    Но Ти каза по-рано, че съществува преживяването на ада, което е преживяване на разделение от Бога?
    Да. Добре казано. Ти наистина следиш разговора ни. Ще ти обясня какво става с теб в момента на смъртта.
    Чудесно! Нетърпелив съм да го чуя.
    Преживяваш онова, което желаеш, което избираш или очакваш да преживееш. Както физическият живот, така и духовният ще бъде сътворен от теб, от собствените ти мисли, идеи и вярвания.
    Значи, ако смятам, че ще отида в ада, то аз наистина ще отида там!
    Можеш да си сътвориш преживяване на ада, но ти си го правил на земята и си оцелявал, така може да бъде и в отвъдния живот. Щом решиш, че вече не избираш адови преживявания, можеш да ги прекратиш. Тогава ще узнаеш, че си всъщност в рая, където можеш да преживееш всичко, което желаеш, със скоростта на мислите си.
    Как изглежда раят?
    Ан, 15, Индианополис, Индиана
    Така, както ти избираш да изглежда.
    Кога ще дойда, за да те видя в рая?
    Роберто, 14
    Когато пожелаеш.
    Как е на Небето? Срещаме ли се с хората, които сме загубили, след смъртта си?
    В момента на своята смърт ще бъдеш заобиколен от хората, които обичаш и които са си отишли преди теб и те с любов и радост ще те водят - ако поискаш, ще преживееш тяхното присъствие в този момент.
    Какво означава това?
    Означава, че ще почувстваш как любимите ти хора са наоколо, ако избереш това преживяване. И ако не го очакваш и не мислиш, че ще го преживееш, няма да го изпиташ. Те ще бъдат там, но ти няма да почувстваш присъствието им. Те ще обичат, те ще те направляват въпреки всичко и когато сам решиш, ще изпиташ тяхното присъствие.
    Същото е и по време на живота ти на земята. Починалите ти близки веднага идват наоколо ти със скоростта на собствената ти мисъл. Ако си с отворено съзнание, ще преживееш и ще разбереш, че са наоколо ти.
    Това се отнася между другото и за Бог. Както в живота, така във вечността.

    18
    Други мистерии

    А сега да пристъпим към въпроси, които не се вместват в единна категория. Имах желание да ги включа в книгата първо, защото сте ги задали, а второ защото ги намирам за интересни и заслужаващи индивидуален отговор, но тъй като не се отнасят до конкретна тема, те скачат от проблем на проблем. Забавлявайте се и се радвайте на различните въпроси и отговори.
    За мен животът е безсмислен, напълно безсмислен. Някакъв коментар?
    Ник, 16
    Да прав си. животът Е безсмислен. В това е смисълът му.
    Е, добре, събуди интереса ми...
    Няма смисъл в живота, освен онзи, който му придаваш ти. Ако животът имаше смисъл, кой щеше да бъде онзи, който да му придава смисъла? Ако кажеш „Бог", защо да му придам смисъл и да го пазя в тайна?
    Нима наистина мислиш, че има някакъв смисъл в живота, който Аз съм вложил в него и след това съм те накарал да го търсиш през целия си живот? Така ли си го представяш?
    Ти не си ни накарал да търсим смисъла безпосочно. Изразил си го пред нас съвсем ясно.
    - Къде?
    В Светото писание.
    Кое Свето писание?
    Прекрасно знаеш кое Свето писание.
    Не, не зная кое имаш предвид. Библията ли? Или Корана? Или Талмуда? Упанишадите или Книгата на мормоните? А може би Пали Канон или Бхагават-гита, или Дао Дъ Дзин? Би могло да бъде също Ригведа, или Брахмана или Буда-Дхарма?
    Добре, добре разбрах те.
    Наистина ли? Действително ли ме разбра? Защото съществуват стотици известни религии на планетата и всяка има свое учение и свои писания. Коя от тях би си избрал за единственото слово Божие?
    Тази, която аз съм избрал!
    Да, разбира се. И какъв е смисълът на живота според Писанието, което си избрал?
    Ами както казах, за мен животът е безсмислен и предполагам, че в края на краищата Ти не си ни казал какъв е неговият смисъл. Защо не ни кажеш тук и сега, за да ни спестиш толкова мъки?
    Казвам ти тук и сега! Казвам ти, ти си прав. животът е безсмислен. Ако имаше в него смисъл, който да му придам Аз, ти нямаше да имаш друг избор освен да използваш своя живот, за да осъществиш този смисъл. Но Аз съм те сътворил, за да твориш, а не за да се подчиняваш. Бог не се подчинява на никого, а Аз съм ви създал по свой образ и подобие.
    Животът е създаден безсмислен съвсем целенасочено, за да бъдете свободни да му придадете смисъл по ваш избор. И това вие осъществявате индивидуално и като общество всеки ден.
    Така ли? Наистина ли избираме всеки ден смисъла на живота си?
    Да. Заявявате какъв е смисълът на живота чрез своето поведение. Вие можете да контролирате поведението си и да влияете върху поведението на другите хора.
    Съществува ли лек за рака?
    Барби
    Да, Барби. Както и за СПИН. Също и за множествената склероза, мускулната атрофия, болестта на Алцхаймер и за всяка друга болест, която можеш да споменеш.
    Можете да се излекувате от тези болести по три начина.
    Първо, като предотвратявате тяхното появяване. (Това може да стане по редица начини -от промяна на житейските ви навици до промяна на генетичния код при раждане.)
    Второ, като възстановявате органите и тъканите от болестите, които не сте предотвратили. (Това може да стане като използвате регенерацията на клетките на самото човешко тяло и всъщност „изградите отново" увредените части от тялото.)
    Трето, посредством силата на вярата. Като молите за изцеление и „знаете със сигурност", че ще го получите.
    През годините, които предстоят, човешкият род ще започне да разбира всичко това. Един ден то всъщност ще изглежда много просто.
    Ако съществува лечение за тези болести, защо не ни го разкриеш още сега? Защо трябва да ни караш да чакаме с години? Що за Бог би извършил това?
    Аз не го върша. Всичко, което ви е нужно да знаете, за да лекувате болестите и изцелите тялото си, е кодирано в самото ваше тяло.
    Дал съм ви този учебник. Вие самите сте учебникът. Изучавайте функционирането на тялото и внимателно се вглеждайте в неговите механизми. Изследвайте чудодейните клетки, които могат да се превърнат във всяка една част на тялото от костите до сърдечния мускул и мозъчната тъкан. Внимателно се вгледайте, както правите в момента, в генетичния код на хората и в целия живот. Дори и в момента вие разкривате тайните на живота.
    Но защо трябва да чакаме толкова дълго? Защо не ни разкриеш тези неща по-скоро?
    Животът напълно се разкрива пред живота всеки миг. Не става въпрос каква част бива разкрита, а на каква част ще повярвате.
    Така например, от самото начало е могло да се наблюдава, че Земята се върти около Слънцето. Човешкият род просто е отказал да повярва.
    Някои хора действително са наблюдавали, че Земята се върти около Слънцето, но когато са изразили своите наблюдения публично, това е породило огромен теологичен дебат, главно защото е било в противоречие с някои от духовните учения на времето си, твърдящи, че хората са най-висшите творения на Бога и следователно Слънцето трябва да се върти около Земята!
    Много други научни и медицински открития са били отхвърляни или дори заклеймявани на вашата планета, защото са били в противоречие с онова, което хората са смятали, че вече знаят по въпроса или защото са разклащали основите на изградени религиозни вярвания.
    Хората предпочитат да се придържат към убежденията си, дори ако грешат, вместо да възприемат нова гледна точка за нещата, които са в противоречие с техните вярвания и убеждения.
    Както каза и no-рано, някои хора са готови да се откажат от всичко, за да бъдат „прави". Дори и от прогреса.
    Точно така. Човечеството и днес остава в същото положение. По тази причина и настоящата книга ще бъде отхвърлена от някои. Идеята, че Бог може да бъде в пряко общуване с вас - да не говорим за самото му послание, е в противоречие с почти всички религиозни вярвания, поддържани от повечето общества.
    Но ще ти кажа нещо. Всичко, написано тук, един ден ще бъде общоприето.
    Освен ако не бъде.
    Вие творите своята реалност и вие ще решите какъв искате да бъде вашият свят.
    Ще изберете ли свят, в който Бог говори ясно и просто, отговаря на вашите въпроси непосредствено и ви дава средство да промените своя живот?
    Ще изберете ли свят, в който болестите могат завинаги да се преодолеят и болестта да стане нещо от миналото?
    Ще изберете ли една планета с безопасна околна среда, с неизтощени природни ресурси?
    Смятате ли, че тези идеи могат да се превърнат във ваша реалност? Ако мислите така, те ще се превърнат. Но не могат да се превърнат, ако не ги приемете.
    Нещата са напълно прости.
    По какъв начин да използвам оскърбленията, разочарованията, за да направя най-доброто от себе си? Мога ли да ги използвам като стъпала към един по-добър живот, вместо като пречки, които ме задържат и не ми позволяват да бъда човека, който мога да бъда и да върша нещата, които желая?
    Яна, 18
    Можеш, разбира се, и въпросът е великолепен!
    Първо, трябва да промениш начина, по който гледаш на нещата. Трябва да разбереш, че Аз съм ти изпратил само ангели, че съм ти дарил само чудеса.
    След това, трябва да си спомниш, че „поражението" е илюзия. В действителност човек не може да се провали. Винаги помни: Ти не можеш да се провалиш.
    Когато се почувстваш засегната или разочарована, погледни на това като на един подарък, който отваряш, за да откриеш какво съкровище се крие вътре.
    Не позволявай нищо да се превърне в пречка за теб. Нищо. Знай, че можеш да имаш и да преживееш всичко, което искаш, ако само повярваш.
    И най-вече знай, че всичко става за твое добро винаги. Дори, когато „изглежда", че не получаваш това, което искаш в действителност, получаваш онова, което си избрала.
    Запомни, че на известно ниво на съзнание ти си предизвикала всяка среща и преживяване по причини, които са в съвършена хармония с целите на твоята душа.
    В този смисъл всичко е желано от теб и ти винаги получаваш, каквото искаш. Когато узнаеш и разбереш това, ти ще си овладяла изкуството да се живее.
    Нека всеки миг да бъде благословение за теб - дори миговете на оскърбление и разочарование - използвай тази сила, за да погледнеш на нещата така, както искаш, отхвърли страданието от тези мигове. Те могат да бъдат болезнени, но не се налага да страдаш. Можеш да изпитваш болка, без да страдаш.
    Научи се да приемаш поражението като поредното стъпало по стълбата към успеха. Не го разглеждай като „поражение", а като победа от друг характер.
    Когато видиш какъв дар ти предоставя животът в най-големите скърби и най-дълбоки трагедии, тогава приемаш Христос. Тогава ставаш като Буда. Съществува недосегаемост, която не може да бъде нарушена. Съществува вътрешен мир, който не може да бъде накърнен. Съществува радост, която е безкрайна.
    Безбожно ли е да желаеш мъст спрямо някого?
    Лариса, 19, Мисисауга, Онтарио, Канада
    Човешката раса в продължение на векове, е вярвала, че Бог е отмъстителен и по този начин е оправдавала духът на мъст. Хората не са разбирали, че са образ и подобие Божие. Мислели са, че Бог е образ и подобие на човеците.
    Аз не се нуждая от мъст и не търся мъст. Това е така, защото не мога да бъда наранен, нито засегнат по някакъв начин.
    Ако вие живеете с убеждението, че може да ви се нанесе рана или страдание, вече действате „безбожно", независимо дали се стремите към мъст или не. Всяка мисъл, че се нуждаете от мъст, е отъждествяване на себе си с нещо, което стои по-ниско от Бога - и следователно е „безбожно".
    Така че, отговорът на твоя въпрос е, да.
    Недей обаче „да се обвиняваш", че изпитваш подобни чувства - не се обвинявай за нищо, което си чувствала или вършила. Това е било просто момент, в който забравяш коя е била Твоята Истинска Същност.
    Спомняйки си своята същинска самоличност, ще разбереш, че няма причина да се чувстваш виновна или „да се самообвиняваш" за онези „безбожни" неща, които си мислила, говорила или вършила.
    Ще разбереш, че всичко е част от еволюцията - на собственото ти развитие, еволюцията на човешкия род и на твоята душа.
    Ще видиш следователно, че не си се „провалила", а само си направила крачка към успеха.
    Защо има бели и черни хора?
    Анонимен
    Не са от значение техническите причини. Те са свързани просто с пигментацията на кожата, развити в процеса на човешката еволюция, осъществен по различни места на Земята.
    Но тава съвсем не са истинските причини, а само процесът на изява на тези истински причини във вашата реалност.
    Така например, карането на кола е техническата причина, благодарение на която стигаш до магазина. Реалната причина да отидеш обаче е да си купиш хляб, масло, яйца и мляко. Вие сте създали колата (както и много други изобретения) като средства или механизъм, чрез който да осъществявате намеренията си, но вашите намерения са реалната причина, поради която използвате тези средства. животът във физическо тяло и еволюцията на този живот е средство, чрез което душите осъществяват собствените си цели. Хората са черни и бели (а има хора с други цветове на кожата) по същата причина, поради която са мъже и жени, високи и ниски, полигамни и моногамни, предпочитащи да си служат с лява или дясна ръка.
    Хората използват генетични средства, за да творят различия, защото при отсъствието на онова, което не си, отсъства и онова, което си.
    Помогни ми да разбера. Това си остава неясно за мен.
    За да преживееш себе си по определен начин, нужно е да създадеш условия да преживееш себе си по друг начин. Само тогава можеш да познаеш себе си като конкретна индивидуализация на Цялото - единствено по рода си и специфично въплъщение на всичко, Което Е.
    Без студено не може да има топло, без горе не може да има долу...
    О, да. Сега си спомням.
    Ти си една човешка снежинка. Падаш от Божието небе като удивителен индивид, като уникален израз на Чудото на живота. Когато пристигнеш на Земята, се смесваш с други, които също като теб са зашеметяващо уникални, но в същото време заедно изграждате една по-широка, красива картина.
    После започвате да променяте своите форми, да се разтопявате и превръщате в единно тяло, да летите с лекота в единен поток.
    Най-сетне привидно изчезвате (макар и съществуването ви да продължава, но без да се вижда) и вие се издигате на небето, откъдето сте дошли, за да започне цикълът отново.
    Пътят на Снежинката е съвършена метафора за пътя на душата.
    Питам се дали е в реда на нещата или е просто някакво наше хрумване да се свържеш с един човек за цял живот? Редно ли е да живееш с даден човек без да му се обричаш във „вярност за цял живот"?
    Оозан, 19, Свйнт Луис, Мисури
    Няма правила на небето, които да те задължават да останеш с един човек до края на живота си, за да бъдеш с него сега.
    Но... Ако искам да живея с него като... мъж и жена?
    Имаш предвид да правиш секс с него. Искаш да спиш с него.
    Не само това, но да и това. Обичам го и искам да правя всичко с него; да живея с него, да се храня с него, да спя с него да споделям своя живот ден след ден с него, но не съм сигурна, че съм готова да се омъжа. Родителите ми смятат, че трябва. Не просто смятат, че трябва, но казват, че е необходимо и точка, фактически казват, че ако не се омъжа за него, ще живея в грях.
    И срещу кого ще бъде този грях?
    Срещу Теб предполагам. Това е грях срещу Бога.
    Наистина ли? Смяташ ли, че мога да се обидя от това, че обичаш някого?
    Не само, ако го обичам, а живея с него.
    Разбирам.
    Имам предвид, че да се преместя при него прави нашата връзка по-силна, не мислиш ли?
    Била ли си интимна с този човек?
    Да, случвало се е няколко пъти, но не е същото като да живееш с него.
    Искаш да кажеш, че няма нищо лошо в това да имате интимна връзка, дотогава докато всеки си живее в своя дом, но ако живеете на едно и също място, тогава това не е редно, така ли?
    Не но... тогава връзката е по-очевидна... всичко става толкова... открито... и неопровержимо.
    Звучи ми така, сякаш се тревожиш по-скоро от това как изглежда връзката в очите на другитe, а не дали извършваш грях. Повечето хора, когато смятат, че нещо, което правят няма да бъде прието от другите, просто го правят тайно.
    Може би повече се тревожите да не обидите хората, отколкото да не обидите Бога.
    Има нещо такова като малък грях... малко бягство, момент, в който се отдаваш на страстта, но съществува и по-голям грях, когато вършиш нещо отново и отново, знаейки че не е правилно, че не е справедливо, че е незачитане спрямо Бога.
    Разбирам. Значи ако извършиш един грях един-два пъти - или както е в твоя случай петнайсет-двайсет пъти - той е простим, но ако този грях се извършва ежедневно, всеки месец или години, той е непростим.
    Изведнъж думите ми започват да звучат глупаво.
    Не, Сюзан, Аз започвам да изглеждам глупаво. На някои им се струва, че Бог ще се извърне на другата страна, ако вършат нещо тайно и скрито, но когато вършат същото открито и всеки е наясно какво става, тогава Бог ще се обиди и ще ги накаже.
    Превръщат Ме в нещо като митническа служба.
    Добрата новина, Сюзан, е, че Аз не се обиждам и няма да те накажа, ако обичаш някого, независимо дали е у дома, в неговия дом или в дом, който да създадете заедно. Няма значение колко спонтанно и нетрайно може да е чувството ви.
    Не е Моя работа да съдя и да ви наказвам, Сюзан. Никога не бих направил това. Не е моя работа да ви карам да се чувствате виновни и да ви карам да си платите за това. На хората им се иска да ми припишат подобна функция, но аз не я приемам. Моята работа е да ви обичам, Сюзан, чисто и просто да ви обичам, да ви обичам сега и завинаги, да ви обичам въпреки всичко.
    Разбирам защо искаш да живееш с този човек, разбирам защо го обичаш, разбирам защо въпреки всичко не си сигурна дали искаш да прекараш останалата част от живота си с него. Разбирам всяко чувство в тази връзка. А когато дойде разбирането, обвиненията изчезват.
    Запомни завинаги: Когато дойде разбирането, обвиненията изчезват.
    Разбирането и обвиненията взаимно се изключват.
    Не съм чувал никой да казва нещо подобно.
    Е, сега го чуваш и това е истината.
    Но какво представлява бракът? Има ли той място в днешното общество?
    Бракът е институция, създадена от хората и състояние, което приемат, за да осветят своята любов по техните думи. Означава ли това, че любовта извън брака не е осветена? Това е нещо, което само вие може да решите.
    Вие сте в процес на самоопределение като отделни личности и като общество чрез всяко решение, което вземате.
    Затова помисли какво казва майка ти, помисли какво казва сърцето ти и какво казва душата ти за любовта. Но бъди сигурна в едно: не вземай решение, основано на страх, нито по отношение на това, нито по отношение на друго.
    Знай, че най-малкото можеш да се страхуваш от Мен.
    Стреми се към Приятелство с Бога, а не Страх от Бога. Смятай ме за своя най-добър приятел.
    Обръщай се, както сега със своите въпроси, грижи, надежди и мечти към Мен и знай, че винаги ще бъда с теб. Не за да те осъждам и заклеймявам, а за да ти помогна да преживееш най-върховната версия на най-висшето виждане за Истинската си Същност!
    Нося на шията си кръстче за късмет и досега то не ми е донесло много късмет. Доста мои приятели също носят кръстчета. Кръстчето е символ на вярата ми, но защо не помага?
    Манюел, 14, Манила, Филипините
    Не талисманите носят късмет, а целите и чистото познание водят до положителни резултати в живота.
    Вярата не се демонстрира като се носи кръстче, нито като се ходи на църква или синагога или храм ежедневно или ежеседмично. Човек демонстрира своята вяра чрез всяка дума, която произнася, чрез всяка мисъл, която има, чрез всичко, което върши.
    Твоите мисли, думи и действия сътворяват реалността, а не това, което обличаш или носиш със себе си.
    Предлагам ти да се вгледаш и да видиш дали ти помага, когато възлагаш вярата си на външни неща, след това ти предлагам да възложиш вярата си на самия себе си. Повярвай в процеса на живота. Повярвай в Бог.
    Ти, животът и Бог не сте в противоречие, всички сте на една страна, от един отбор.
    Дори нещо повече - ти, животът и Бог сте едно и също нещо. Ти си животът, животът е Бог, Бог е това, което си ти. Кръгът се затваря.
    Възложи вярата си на това. Не се занимавай с „талисмани за късмет". Животът е твоят талисман за късмет. За да успееш в живота, знай, че ще успееш, кажи си, че ще успееш. Действай така, сякаш успяваш. И знаеш ли какво? Наистина ще успееш. Самото живеене означава да успееш в живота.
    Ще мога ли някога да видя ангели?
    Авра
    Абсолютно, Авра. Можеш да ги видиш още сега! Само отвори очи и се огледай наоколо. всеки човек в твоя живот е ангел. Аз съм ти изпратил само ангели.
    Те идват в живота ти, изпълнявайки своята роля съвършено. Някои от тях се „показват" по един начин, други по друг, но всички помагат на душата ти да осъществи своето предназначение.
    Не е необходимо дори да излизаш от къщи, за да видиш ангел. Можеш да видиш ангел като погледнеш в огледалото. Да, ти си един ангел. Готова ли си да го приемеш?
    Приканвам те сериозно да помислиш над това: Как би се чувствала, ако ти си онзи ангел, когото някой очаква днес! Мога да ти кажа как ще се чувстваш.
    Ти ще промениш всеки, до чиито живот се докоснеш.
    Те всички ще бъдат истински... „докоснати от ангел".
    Но как е възможно? Какво трябва да сторя?
    Това не е свързано с никакви конкретни действия. Това означава да бъдеш. Когато постигнеш Ангелската си Същност, ти преминаваш от „действие" в „битие".
    И какво е моето битие?
    Ти си всичко, което можеш да си представиш, че е един ангел. Може би си любяща, може би си състрадателна, търпелива и добра. Може би си щедра, помагаща, грижовна, чувствителна, разбираща, прощаваща, закриляща, вдъхновяваща и насочваща. Може би си изпълнена с воля.
    Воля ли?
    Да, воля.
    Воля за какво? Воля да направя какво?
    Воля да правиш онова, което твоето ангелско битие изисква.
    Воля да позволиш всичко, което вършиш, да произтича от същността на битието ти.
    Воля не да го разглеждаш рационално, да обмисляш всички за и против, да се грижиш за крайната си полза. Не да претегляш какво ще произлезе от всичко това.
    Воля просто да вършиш онова, което произтича естествено от същността ти миг след миг.
    Настоящият миг ще ти покаже какво да правиш като човешко същество. Не е необходимо да се замисляш за това.
    Запомни едно нещо за настоящия момент. Той всъщност е предварително изпратен. Изпратен е предварително от твоята душа, за да ти даде възможност да изразиш и преживееш своята истинска същност и онова Аз, което избираш да бъдеш.
    Настоящият момент е дар за теб. Той е моментът, когато един дар се дава и получава. Какъв дар човек е готов да даде на другия и на самия себе си в настоящия момент?
    Това е единственият въпрос, който трябва да се постави днес.
    Недей да мислиш за отговора. БЪДИ този отговор.
    Запомни завинаги: Ангелите не се замислят.
    Но ще мога ли да видя „ангелоподобни" ангели, а не просто „земни ангели"? Имам предвид като тези на Небето.
    Без съмнение вече си виждала много от тях.
    Така ли?
    Да. Те са ти се явявали като обикновени човешки същества. Ставали са част от твоя живот и са го напускали, дарявайки ти точно каквото ти е необходимо и то във времето, когато това е било нужно.
    Без съмнение виждала си ги и в сънищата си, когато душата отива на отдих между дните, в които носи тялото.
    Те са ти се явявали под много форми в състояние на сън.
    Но ще ги видя ли, когато отида на Небето?
    В момента, в който напускаш тялото, те всички ще те заобиколят и ще те залеят с любов. Тяхната енергия ще бъде първата, която ще почувстваш при този преход.
    Как ще се чувствам тогава?
    Ще изпитваш топлота, мекота, чувството, че си посрещната сърдечно и си в безопасност. Чувството за сигурност ще бъде най-основното усещане. Пълна сигурност и абсолютна любов.
    О, не мога да чакам.
    Не е нужно да чакаш. Добрите вести са, че никога не е нужно да чакаш, за да получиш любовта на ангелите, както и любовта и присъствието на Бога.
    Можеш да го изпитваш по всяко време, когато пожелаеш.
    Защо излиза така, че мога да умра на 18 за своята страна, но не мога да се насладя на студена бира в горещ летен ден?
    Възрастните често имат чувството, че техните деца им „принадлежат" и че трябва да вършат, каквото те кажат. Обществото като цяло отразява тази „собственическа" гледна точка, затова обществото е убедено, че има право да се разпорежда с това какво да прави младото поколение. Вашето общество смята, че е напълно правилно да ви изпраща на война, с която вие дори да не сте съгласни, но да не ви позволява да отидете на бар, което би било приятно за вас.
    Вашето общество дори е прокарало закони, с които ви задължава да отидете на война, докато ви забранява да се наслаждавате на една бира в бара, защото в противен случай ще бъдете наказани или изпратени в затвор.
    Това отразява примитивизма на обществото. Никое просветено общество не би приело и то чрез закон, правото да налага на другите хора какво да правят, въпреки собствената им воля.
    До неотдавна обществата са налагали по същия начин волята си над жените. Някои страни продължават да го правят. В тези страни диктуват на жените какво могат и не могат да правят, какво могат и какво не могат да работят, за кого могат и за кого не могат да се омъжват, какво могат и какво не могат да носят (включително по отношение на цвета на дрехите), къде могат и къде не могат да ходят и по кое време на деня могат да излизат.
    Някои от тези репресивни общества достигат дотам, че деформират тялото на жените като насилствено премахват някои гениталии (тези, които могат да им доставят удоволствие при полов акт), защото се смята, че жените нямат право на удоволствие.
    Да, човешките общества са създавали закони, които са не само несправедливи, но и граничат с безумието.
    Защо? Защо се създават такива закони?
    Този въпрос бе задаван и преди и Аз не му отговорих директно. Причината е, че хората живеят в страх и чувство за вина. Страхът и вината са единствените врагове на човека.
    Когато живееш в страх и чувство за вина, ти си принуден да се стремиш към пълен контрол над средата и над всеки човек. Властта и контролът стават много важни.
    Другите хора, които упражняват свободната си воля, се смятат в различна степен в различните страни като заплаха за общото благо. „Общото благо", разбира се, се определя от тези, които държат властта.
    Защо хората от страните, за които говориш, толкова много се страхуват от жените, че прокарват такива закони?
    Себенамиране. Себереализация. Самосъзнание. Ако на жените се позволи да постигнат истинската cи същност, мъжете в тези страни няма да могат да ги контролират.
    Защо смяташ, че е било необходимо толкова дълго време, дори и във вашите „напреднали и просветени" държави, за да дадат на жените правото да гласуват?
    Въпросът се отнася до упражняването на контрол. Той винаги се отнася до контрола и този контрол винаги се упражнява зад маската на нещо необходимо, нещо, което „е за благото на народа". И все пак свободата е единственото, което желае човешката душа, защото свободата Е самата човешка душа и нея тя винаги се стреми да изразява. всичко онова, което не е пълна свобода, не е „благо за народа", а благо за властващите.
    Напълно си прав! Чувствам, че възрастните все се опитват да ни контролират. Защо е всичко това? Защо са нужни тези клопки за упражняване на власт?
    Голяма част от хората все още не са се научили как да използват властта. Повечето хора не разбират понятието власт СЪС, а само понятието власт НАД.
    Винаги помни: Смисълът на властта е не да контролира, а да твори.
    Когато властта се използва за контрол, тя нищо не сътворява. Ето защо хората, които упражняват власт, имат големи трудности в осъществяването на нещата. Правителствата, които упражняват контрол успяват още по-малко.
    Контролът е враг на творчеството.
    „Управление на творчеството" е оксиморон.
    Изцяло творческата личност често се определя като „напълно излязла от контрол". Това е вярно! Такава личност е неподвластна! И такава личност не би могла нищо да сътвори, ако не е неподвластна.
    Истинската свобода е истинска сила. Това е състоянието на битие, в което Бог съществува. Това е състоянието на битие, в което съществуват хората, без да го знаят.
    Ето че затворихме кръга в тази книга. С тези последни два въпроса разгледахме онова, което дискутирахме в самото начало на този разговор.
    Ние всички сме родени с Първородна Сила.
    Това е просто друго понятие за Бог.
    Когато възродите Първородната си Сила, вие възраждате Бог. Вие възраждате своята божественост. Божественото упражнява власт със, а не над вселената.
    Последното изречение, това единствено изречение, дава яснота по най-голямото неразбиране, което хората проявяват спрямо Бог.
    Първородната сила просто Е. Тази сила формира и поддържа всеки закон във вселената, включително и закона за творчеството. Това е законът на живота и законът на Бога.
    Всички пророци са го казвали. Днешните, съвременни пророци го казват по свой начин, но новият начин, по който го изразяват, не променя закона, а просто го прави по-ясен.
    А законът е следният: върховната сила е върховна свобода, а върховната свобода е върховна сила.
    Споделянето на силата не я намалява, а я увеличава.
    Не мислете, че Аз съм дошъл, за да премахна закона и пророците. Дошъл съм не да ги премахна, а да ги изпълня.
    Сега вече знаете.
    Не съм дошъл тук, за да упражнявам власт над вас, а да упражнявам власт заедно с вас.
    Възможен е един различен свят и вие ще живеете в един различен свят, когато разберете това.
    Един последен въпрос за Бога? Ако Ти си ни сътвоpuл, кой е сътворил Теб?
    Лучано, 14, Рим, Италия
    Въпросът е прекрасен, Лучано, защото е насочен към една от най-големите тайни във вселената.
    Никой не ме е „сътворявал", Лучано. Аз съм самият живот. Аз съм това, което е, и това, което винаги ще бъде. Нямало е такова време, в което да не съм.
    Ти, Лучано, си също като мен. винаги си бил, си и винаги ще бъдеш. Така е, защото ти и Аз сме едно цяло - каквото съм аз, това си и ти. Ние сме едно и също. Ние сме животът в процес на проявление. Ние сме Това, Което Е, в неговото битие.
    Аз съм съвкупността от всичко, което е, а ти си част от него, която в момента намира проявление като Лучано. Но ние не сме разделени един от друг по никакъв начин.
    Когато престанеш да изявяваш себе си като Лучано (т.е. когато, така да се каже „умреш"), ти ще продължиш да живееш и да изявяваш себе си като част от Мен. Друго е невъзможно, защото ти си част от това, което съм Аз и никоя Моя част не може да има край.
    И така, животът ти, Лучано, ще продължава вечно. Можеш да съхраниш самоличността си на „Лучано" и след като напуснеш сегашното си тяло, толкова дълго, колкото пожелаеш и ще поддържаш тази своя самоличност дотогава, докато това ти е полезно.
    Когато вече не ти е нужно да се познаваш като Лучано, ти ще се слееш в Единството и ще бъдеш част от Мен, без индивидуална идентичност. Това сливане с Единството се нарича от някои хора Нирвана. То представлява изкореняване на желанието и на индивидуалното съзнание.
    Това не ми звучи добре. Няма ли да искам винаги да имам желания и индивидуално съзнание?
    Когато си Едно Цяло с всичко, няма да имаш желания, защото ти си това, от което произтича всяко желание. А в известен смисъл, желанието не е желателно, нито възможно, защото вече си онова, което би желал.
    И така, желанието като „копнеж" изчезва от твоя опит. Същото става и с потребностите, с нуждите. Ти се превръщаш едновременно в „желаещия" и „желаното", „нуждаещия се" и „онова, от което се нуждаеш". В това състояние на пълно единство ти не желаеш и нямаш нужда от нищо.
    Това е чистото блаженство. То е най-върховният рай.
    Тук ти си в хармония и си част от Първичната вибрация, звукът Ом, повикът на живота.
    Под въздействието на тази вибрация ще започнеш да се обособяваш отново. Ще започнеш да се отделяш от всеобщността, превръщайки се в специфична и индивидуална част от Цялото.
    Защо? Не мога ли да остана във всеобщността? Защо да не мога да остана в блаженството?
    Вечният процес на унификация и диференциация е Основният Процес на Самия живот. Той става навсякъде във вселената, в много нива и измерения.
    Основният Процес не изисква от теб да се откажеш от блаженството, то е самото блаженство. Можеш да изпитваш блаженство във всеки момент по време на този процес, просто като си спомниш Коя е Твоята Същност и какво се случва.
    Как да направя това?
    По много начини. Медитация. Молитва. Любене. Да вдъхнеш уханието на едно цвете. Да твориш музика. Да целунеш едно бебе. Да нарисуваш картина. Да приготвиш баница. Да оправиш тръбата. Да вършиш каквото и да било с радост. Да живееш своя живот пълноценно. Да вървиш по триединния път. Да се радваш. Да излъчваш радост. Да споделяш любов.
    Разбрах! Благодаря! Можеш ли да ми помогнеш в разбирането на този процес още малко? Не схващам напълно това единение и после това... как го нарече? „Диференциация" ли?
    Да. Това е, когато част от нещо, която започва да се обособява от него, вече не изглежда като всичко останало, което е част от цялото. все едно да свалиш униформата на твоята група. все още си част от групата, но изглеждаш различно, изглеждаш no-скоро като „индивидуално аз", а не онова „колективно аз", чрез което се определя „групата".
    Гледай на тази недиференцирана част от живота като на най-голямата част от всичко, Което Е. Разглеждай я като недиференциран кладенец от енергия, от който произтича всичко индивидуално. Този „кладенец" се нарича Бог от много хора. От него произтича всичко. От него всичко се твори в диференцираната му форма.
    Това е родовата клетка на вселената.
    Какво е родова клетка?
    Чуй ме. Твоето тяло съдържа матрицата на вселената. Химията на твоето тяло крие тайната на механиката на целия живот. Ти носиш най-великата тайна на живота в собственото си тяло, а я търсиш във всичко друго. В основата на всичко в твоето тяло е това, което медиците и биолозите наричат „родови клетки". Тези клетки имат две „божествени" качества. Първо, те са безсмъртни. второ, те са ,формообразуващи".
    Какво?
    Това е истината.
    Повечето живи клетки се делят ограничен брой пъти и след това загиват. Родовите (стволовите) клетки, от друга страна, могат да се култивират така, че да се делят неопределено време.
    С други думи, при съответстващи условия, те могат да се умножават вечно.
    Те могат също да се преобразяват в други типове клетки. С други думи, при съответстващи условия, могат да се превърнат във всичко.
    Шегуваш ли се?
    Не. Хората знаят за родовите клетки още от началото на XIX век. Те знаят, че тези клетки, както е описано в речниците ви, са „неспециализирани клетки, от които възникват диференцираните клетки".
    Въпреки това на човешкия род са му били необходими повече от сто години, за да открие как да се изолират тези клетки и да ги стимулира към това да приемат специфичната форма, необходима за създаване на конкретни части от тялото.
    Сега медицинската наука може да създаде от чисти родови или коренни клетки всичко - от кости до мускул на сърце и мозъчна тъкан.
    Вие усвоявате и други данни. В момента разбирате какво е клониране и генно инженерство. Декодирате генома, анализирайки ДНК на хора и други организми.
    Съвсем скоро ще можете да определите местоположението на хромозомите на човешките гени и точната химическа структура на гените, за да разберете как действат те при здраве и болест.
    На път сте да отключите тайната на вечния живот.
    Оа...
    Да. Ето че още веднъж си учуден.
    Този разговор наистина крие много „оа..", но това тук е най-голямото.
    Ние говорим сега за основните процеси на живота. Онова, което наричаш „Бог", е недиференцираната Чиста Клетка на целия живот. Това за вселената е същото, както родовата клетка за твоето тяло.
    Тайната на Бога е механиката, заложена в собственото ти тяло. Това е механиката на целия живот. От началото на времето мистиците са твърдели, че когато разбереш себе си, ще разбереш Бога. Това се отнася както за физическата, така и за духовната страна.
    На път сте да откриете това.
    О, Боже мой.
    Точна така. Съвсем правилно. Аз не бих могъл да го кажа по-добре. „О, Боже, мой" е съвсем правилно.
    Науката и духовността сега се срещат, кръстосват пътищата си в наше време. Това е неизбежна необходимост. Настоящето е вълнуващо време, за каквото вашите родители и техните родители не са и сънували.
    Сега разбираш повече от всякога защо си открил тази книга. Не само защо си открил книгата, но защо си се превъплатил в тяло на тази планета, в този конкретен момент. Никога преди, през дългия живот на човешката раса не е имало момент, когато възможностите да са били така назрели, момент, изпълнен с толкова предизвикателства, готов за ясно и вълнуващо прозрение.
    Ти и други млади хора около теб ще преживеете по-голямата част от живота си в този космически момент. По-възрастните сред вас се приближават до него, но вие ще го преживеете.
    Ще се изправите пред моралните и духовни послания, които разкрих тoкy-що, ще трябва да решавате какво означава всичко това.
    Нима мислиш, че си дошъл случайно в това време и на това място?
    Уверявам те, че не си.
    Това е най-невероятното време в човешката история и ти си дошъл, за да споделиш вълнението. И да го сътвориш.

    19
    Един последен въпрос

    Боже, ако имаш шанса да промениш едно нещо в съвременното общество, какво ще бъде то?
    Петър, 15
    Ще променя вашите вярвания по отношение на вас самите, на Мен и на целия живот.
    Ще ви накарам да забележите, че вие и Аз сме Едно цяло, че вие сте единни с всичко и с всекиго и че животът е вечен, без начало и без край.
    Тези прости идеи ще променят завинаги вашия опит и целия свят.
    Защо не го направиш тогава? Защо не ни накараш да забележим всичко това? Защо не промениш това единствено нещо по отношение на обществото ни?
    Аз не правя нищо от само себе си. Ако беше така, щях да наруша закона на свободната воля. Щях да се намеся пряко във вашия живот.
    Значи щеше да нарушиш „основната директива"?
    Точно така.
    Значи това единствено нещо няма да се промени никога?
    Има само един начин да се промени и това е чрез вас, Аз не мога да ви го натрапя. Мога само да го осъществя ПОСРЕДСТВОМ вас. И това е така, защото вашата същност, това съм Аз, Бога, който се проявява като живот във вас, като вас и чрез вас.
    Това съм дошъл да ви кажа. Това сте дошли да чуете. Вие и всички, които държат тази книга в ръцете си.
    Но как тогава аз мога да променя света?
    Досега всички най-положителни усилия на вашето управление, на социалните системи и дори религиите не са могли да променят основното човешко поведение. Затова и след толкова време нещата са до голяма степен такива, каквито винаги са били сред хората - съперничество, борба, убийства и неспособност открито да споделяте и открито да обичате.
    Защо?
    Защото всички хора се опитват да променят условията на живот на вашата планета, а не вярванията, които са създали тези условия.
    Хората се стремят да премахнат условията на бедност, условията на глад, условията на мизерия, условията на потисничество, условията на предразсъдъци и липсата на равни възможности, условията на насилие, условията на война... Те се опитват да преодолеят всички тези условия.
    Опитват религиозни преследвания, опитват законодателни мерки, опитват кралски декрети, опитват самоволно диктаторство, опитват тоталитарни правителства, опитват народни бунтове, опитват всичко, за което помислят, но не могат да променят тези условия.
    Въпреки целия напредък на човечеството в сферата на технологията, въпреки материалното изобилие и богатства, създадени напоследък, въпреки по-високото съзнание, хората не са успели да преодолеят най-основните проблеми на глада, бедността, мизерията, потисничеството, предразсъдъците и липсата на равни възможности, насилието и войната.
    Не могат да го направят, защото тези условия са отражение на техните вярвания, които не са се променили. Ако искате светът да се промени, трябва да работите за промяна на вярванията на този свят.
    Поведението и условията могат да се променят временно. Вие можете да работите, ако желаете, за постигане временно облекчение, но ако се стремите към дългосрочно облекчение, трябва да работите за това да се променят убежденията на хората.
    Запомнете завинаги: Убежденията създават поведението, а поведението създава условията.
    Това се отнася както за индивидуалния живот, така и за колективната реалност, която създавате на планетата.
    Как да променим вярванията? Как можем да постигнем това?
    Първо ще трябва да осъзнаете какви са вярванията, които да промените. Повечето хора не знаят в какво вярват. Те не са се замисляли задълбочено по този въпрос. Твърде много са заети с живота си, твърде много са заети с опитите да разрешат проблемите си, създадени от собствените им вярвания, за да се вгледат в това какви са вярванията, създаващи техните проблеми.
    Какви вярвания трябва да променим?
    Човешкият род вярва в нуждата. Той вярва, че не само съществуват неща, от които се нуждае, но вярва също, че не притежава достатъчно средства, за да посрещне своите нужди. вярва в разединението, вярва в провала, вярва в надмощието над другите.
    Вярва преди всичко в това, че любовта е условна, вярва, че моята любов се проявява при определени условия и че всяка любов е условна, и че има изисквания, на които трябва да се отговори, за да получи човек благата на любовта. Вярва, че може да се съди кой отговаря и кой не на условията, и онези, които не успеят да ги удовлетворят, заслужават осъждане.
    Тъй като човешкият род е дълбоко убеден в системата на разделение, недостиг, провал, осъждане, заклеймяване, надмощие, той се държи в съответствие с тези вярвания и така в резултат създава собственото си нещастие.
    И най-сетне, човешкият род вярва, че не е възможно да се откаже от основните си убеждения и да ги пресътвори, защото не знае и не може да знае как. Човешкият род вярва в невежеството.
    Това са Десетте Илюзии на Хората и те са много голяма част от земната реалност. Все пак вие можете да промените това.
    Как можем ga го сторим?
    Преди всичко трябва да разберете проблема, който създавате и след това да потърсите неговите решения. Решенията са да промените основните си вярвания и да помогнете на другите да променят своите.
    Добре. Но аз искам да се уверя преди да чуя за решение, че имаме сили да ги породим. Не искам да бъда подвеждан. Питам се можем ли да осъществим всичко това, макар и никой до сега да не е успявал?
    Досега не е било обяснявано толкова ясно.
    Все повече хора вече виждат, че проблемите пред които се изправя човешкият род са реални и могат да унищожат както хората, така и тяхната родна планета и все повече хора чувстват ясно как да помогнат, за да не се случи това.
    Моментът сега е много важен, затова тази книга „попадна" в твоите ръце.
    Да, вие сте способни да пресътворите реалността на Земята по един нов начин. Със сигурност, вашата творческа сила, вашата Първородна сила ще ви помогне. Но може би това е първото убеждение, което трябва да промените. Може да промените убеждението, че не притежавате тази сила.
    Защото - и ето че се връщаме там, откъдето тръгнехме - каквото вярваме, това преживяваме.
    Точно така. И е по-трудно да повярваш на едни неща в сравнение с други и затова е по-трудно да преживееш тези неща.
    Какво например?
    По-лесно е да си представиш, че ще намериш място за паркиране там, където желаеш, отколкото да си представиш, че разединението и разделението не съществуват или че не съществува осъждане, нито невежество. И така, мнозина са готови да постигнат така наречените „по-дребни резултати", използвайки Първородната си Сила, но не използват тази сила, за да сътворяват по-мащабни резултати, защото не вярват, че могат.
    По същия начин някои хора могат да преживеят дребни негативни сблъсъци в живота като дарове (наричат ги „скрити благословения"), докато други по-големи негативни трусове в живота се преживяват от тях като борба и драма (наричат ги „нещастия" или „трагедии"). Те вярват, че могат да трансформират дребните събития, но не вярват, че могат да трансформират по-мащабните.
    Духовните учители са хора, които вярват, че могат да използват Първородната Сила (или онова, които хората наричат Божия сила, силата на молитвата), за да творят всичко - и затова правят „чудеса".
    Това значи, че ако повярвам, че моят живот не трябва да е такъв, какъвто е, и че целият свят може да се промени, тогава наистина промяната може да се осъществи?
    Да. Така са се осъществявали всички промени. Някой някъде е повярвал, че може да стане. И то е станало. Обикновено този конкретен човек помага за осъществяване на промяната.
    Затова казах и по-рано, не се отказвайте от надеждата, не преставайте да се опитвате да промените живота и света.
    Всички сте стигнали дo тази книга в този момент, за да посрещнете следващата част от вашето пътуване, това е пътуването на надеждата. Пътуване към целостта. Това е пътуване към дома.
    То води до пробуждане на съзнанието, до разбиране на онова, което се случва. То води до нов начин на живот, с нови цели и предназначения, с яснота и повече радост, отколкото сте мислели, че е възможно.
    Спомняте ли си триделната пътека?
    Радвайте се.
    Разпръсквайте радост.
    Споделяйте любовта.
    Човече, ти имаш шанс да постигнеш това в годините, които те очакват!
    Готов ли си?
    Добре. Започни сега.
    Започни сега.
    Днес у дома. Утре в училище.
    Започни сега.
    Само това е необходимо. Със сигурност може да се каже, че тези неща не са никак трудни за теб. Никое от тях не е прекалено. Радост, наслада и любов са твоята същност. Това е естественото твое Аз. Отдай му се.
    Наслаждавай се на всичко, което вършиш. Да, дори и на това да ходиш на училище. възприемай го такова, каквото е - стъпало по пътеката към най-върховния живот, който можеш да се надяваш да живееш.
    Наслаждавай се на всичко. Това е възможно. Изхвърли от него драмата, стреса. Всичко е добро.
    Разпръсквай радост наоколо си. Нужно е само нещо толкова просто като една усмивка, дума на кураж към твоите спътници, помощ към някой приятел, подадена ръка на родител.
    Споделяй любов с всички под формата, която ти подсказва собствената ти душа като най-подходяща в момента и според отношенията, които имаш с всеки човек - и със самия себе си.
    Излез и сътвори света, такъв, какъвто го желаеш.
    Излез и празнувай живота и всичко, което те прави да бъдеш „себе си".
    Излез и пресътвори отново своето Аз в поредната върховна версия на най-върховното виждане, което имаш за своята същност.
    Това е моята покана. Това е твоята мечта. Това е нашето поредно славно приключение.

    Заключителни думи...

    В началото на настоящата книга казах, че ти си причината, за да попадне в твоите ръце. Привлякъл си я, за да те вдъхнови да чуеш, може би по-ясно от преди, истините, които винаги си знаел в своето сърце и които могат да променят света.
    Събитията, които се случиха в САЩ на 11 септември 2001, показаха с отчайваща очевидност, че нашият свят трябва да се промени. Защото в противен случай е възможно да няма свят. Въпреки ужасните събития в онзи ужасен ден, Аз съм тук, за да ви кажа като заключително послание, че това може да бъде един любящ и мирен свят. Вие можете да имате по-радостни преживявания. Ние можем да имаме по-ползотворен живот.
    Милиони хора по целия свят, шокирани от станалото през онзи септемврийски ден, са по-мотивирани от всякога, да променят начина си на живот на тази планета. Но как да стане това? Аз вярвам, че зная поне един добър начин. Погледнете и вижте какво искате да преживявате в собствения си живот и в света и после вижте дали можете да бъдете източника на всичко това.
    Същността на учението на „Разговори с Бога" е:
    Онова, което желаеш да преживееш, дай го на някой друг. Ако желаеш да изпиташ мир, любов и разбиране, стреми се да даваш мир, любов и разбиране на всички, до чиито живот се докоснеш. Ако желаеш да се чувстваш сигурен, накарай някой друг да се почувства сигурен. Ако желаеш да разбереш по-добре привидно непонятни неща, помогни на другите да разберат по-добре. Ако желаеш да преодолееш своята тъга и гняв, стреми се да помогнеш за изцелението на тъгата или гнева на някой друг човек.
    В 15 глава на настоящата книга си спомням, че един млад човек ме бе попитал: „Защо винаги аз трябва да започна пръв?". Това ми напомня един прекрасен духовен въпрос в юдейската традиция: Ако не сега, кога? Ако не аз, кой?
    Bиe младите xopa можете да ни накарате да се променим и поемем напред, за да преодолеем безумието, което се разигра на 11 септември 2001 година. Вие можете да откриете пътя на утрешния ден още днес. Много може да се направи, но не можем да направим само едно - не можем да продължим да преповтаряме живота от миналото. вече знаете това. Повечето младежи го знаят. От години наред го заявявате на света по всякакъв начин, от протести до стихове и песни. Някои от вас са гневни, защото никой не ги чува. И сега в тази критична, повратна точка от човешката история, гневът може би не е неподходящ. Той може да бъде благословение. Ако насочите своя гняв не за обвинение, а към истинската причина, може да поведете пътя към изцелението.
    За мен причината е очевидна. Тя бе дискутирана в цялата тази книга. Ние живеем в свят, който се основава на дълбоко погрешно разбиране за същността на живота. Повечето хора не са научили основните си уроци. Повечето хора не си спомнят основните истини. Повечето хора не разбират основата на духовната мъдрост. Накратко, повечето хора не чуват Бога и затова вършат безбожни неща.
    Посланието на „Разговори с Бога" е просто: Ние всички сме единно цяло. Това е посланието, което човешкият род до голяма степен е пренебрегвал. Нашият манталитет на разделение е заложен в основата на цялото човешко творчество и тъй като религиите, политическите структури, икономическите системи и образователните институции, както и цялостният ни подход към живота се основават на идеята, че ние сме разделени един от друг, нанасяли сме си всякакви рани. Една рана води до следваща, защото подобието ражда подобие и негативността поражда само негативизъм.
    Проблемът е достигнал размери, застрашителни за нашата планета и няма защо да се заблуждаваме. Човешкият род има силата да се унищожи. Ние можем да сложим край на живота, който познаваме на тази планета, още днес следобед.
    За първи път в човешката история можем да заявим това. Преди сме могли да разрушим едно селище, един град или един народ, но не и целия свят за един ден. Сега можем. Затова приканвам младите хора навсякъде да съсредоточат вниманието си върху въпросите, които поставя подобна сила пред вас.
    Надявам се, че ще им отговорите от духовна перспектива, не от политическа или икономическа перспектива, от която са търсени отговори в миналото.
    Надявам се, че ще осъществите своите разговори с Бога, за да постигнете най-върховна мъдрост и най-върховна истина, с които да посрещнете най-върховните проблеми, пред които сега сме изправени и най-върховните предизвикателства в историята на нашия човешки род.
    Ако желаете красотата на този свят, който наистина е толкова красив, да бъде преживявана от вашите деца и от техните деца, вярвам, че ще станете духовни активисти още тук и сега. Трябва да изберете да участвате активно в този процес.
    Това е предизвикателството, пред което е изправен всеки мислещ човек днес, млад или стар. Но младите хора имат енергията, вдъхновението и реалната мотивация да се изправят пред това предизвикателство. Защото утрешният свят, това ще бъде светът, който вие преживявате и светът, който вие ще сътворите.
    Моля ви: Моля ви, моля ви, не пресъздавайте света, който виждате днес.
    Моля ви, не проявявайте повече цинизъм към живота, ако някога сте го проявявали. Моля ви, не проявявайте липса на интерес към живота, ако някога сте го правили. Моля ви, нека да не минава ден без да участвате активно още сега, на мястото, където сте, в своя дом, в своето училище, в своята общност, във вашия свят, без да участвате в движението за по-голямо единство, разбиране, хармония и любов в човешкия опит.
    Бъдете активисти, помагайки на другите да променят поне дълговечните си вярвания, които са създали жестокостта, егоизма, грубостта и нечовешкото поведение, което виждате наоколо си. Превърнете се в Променящите, които не могат повече да се задоволяват с разговорите какво не е наред, а избират още сега да се включат в сътворяването на онова, което ще бъде наред.
    ReCreation, нашата фондация с идеална цел, организира международна общност на младите хора, направили този избор. Ако желаете да се свържете с хората по света, които се присъединяват към активностите и програмите, променящи света и ако имате интерес да вложите своя личен дял, моля свържете се с нас:
    The Changers
    с/о The ReCreation Fondation PMB #1150 - 1257 Siskiyou Blvd. Ashland, OR 97520 Telephone: 541-201-0019
    www.thechangers.org
    e-mail address: thechangers@cwg.cc
    Нека сега се сбогуваме, млади приятели. Надявам се, че разговорът е бил полезен и ще породи у вас по-голямо желание да приложите в живота своята вътрешна мъдрост и своята вътрешна истина ежедневно. Утрешният ден ви принадлежи. Сътворете най-добрият свят, който някога е съществувал. Изпращам ви любов.
    Нийл Доналд Уолш
    Ашланд, Орегон
    12 септември 2001